Копаха кладенец, вода откриха –
тя бликна там като едно око.
Небето цяло в него се побира –
дарява му от своя син покой.

Но днес е вече стар и непотребен –
(чешми със кранчета – на всяка крачка).
Не идва никой с кофи да загребва.
Поспри и чуй как там водата плаче.

Хареса ми, кладенчовата вода с нищо не може да се замени. Пила съм и зная колко сладък и студен вкус има, особено през жежкото лято. Поздрав!

Винаги си до мен с добра дума.
Благодаря ти!