Сега ми е нужна най-хищната твоя прегръдка –
до кост да боли, да се свие във спазъм сърцето;
да чувствам как в мене животът на капки се връща
и в сляпо очакване в теб да заровя лице.

Изтече реката на моите тъмни съмнения
и вятър отнесе далече неверните нощи...
Рисувай ми ново небе, от любов озарено,
и всичката болка във нас да изтрием със прошка.

Предполагам, че се има предвид задушаване с прегръдка. Това си е доста секси.
Поздравявам те, Оса. Сега донякъде си обяснявам защо никът ти не е пчела.

П.П. Получаваш възможно най-твърдия глас от мен.

Нали държиш на уникалната образност, Мисана?
Чакам да кажеш някога "Това не съм го срещал" :)))
Поздрави и благодарности!

За мен тя е основата на поезията, а не дидактичните конструкции и разните афери с влакове през Черепиш, съставляващи, по скромното ми разбиране, най-долнопробни римушки, поднесени с рутинна сръчност.

Твоята "най-хищна прегръдка" е новаторство, което, признавам, ме впечатли. Ако не беше така, нямаше да коментирам стиха ти. Честит Сирни Заговезни от мен и те моля за прошка!