Да бях река! С водите непокорни
да влача, да отнасям, да завличам –
това, което пуща тъмни корени

Лoзата е разперила листа –
подобно нежни длани на богиня.
Събрала в гроздовете сладостта,

Защо се ровиш толкова дълбоко
във спомена за минала любов?
Не виждаш ли? – Блондинка синеока

Като сянка вървиш по петите ми –
(уж чертаеш след мене следа).
Всъщност дебнеш, гадаеш, разпитваш –

При моята поява пребледняваш –
(от ревност ли е, как да разбера?)
И търсиш думи – да го забавляваш –

Къде се губиш? Цяла нощ будувах.
Вратата не заключих – да не спи.
Прозорецът задряма и сънува,