Облакът ме следваше отгоре.
 Стигна ме,обилно заваля.
Чак до кости бързо ме намокри,
но не му се сърдя за това.

Вдигнах поглед, топло се усмихнах.
Слънцето зад него се засмя.
Облачето спря за миг и кихна,
до последна капка се изля.

Всичко е окъпано и свежо.
По тревата – капчици сребро.
Цялото небе над мен се свежда,
станало от вчера по-добро.

Браво- щастие и оптимизъм лъхат от твоите стихове!

Благодаря за тънкия усет, Щапаров!
Успешни дни!

Благодаря: дай Боже и на теб!

в този светъл порив.