Когато си тръгна от мен,
порой дъждове заваляха 
и някакъв облак студен
ми стана единствена стряха.

Не виждам, не чувам, не спя...
И нощите с мене будуват.
Без сили останах, но пак
към теб безнадеждно пътувам.

И ето, отново съм там –
на нашето място те чакам.
Не идваш. Дойде есента
и заедно с мене заплака.

Божичко- толкова е разчувстващо и разтърсващо,че дори и камъка би се просълзил!

И само твоите думи ми стигат, Щапаров...
Благодаря!
Щедра да е твоята есен :)

Адмирации, Ели!