Пътеки много. Някои избират
най-стръмните, поели към върха.
И случва се по пътя да умират,
нестигнали целта...

А моята пътечка е спокойна,
полегнала сред тучна равнина.
Заобикаля острите завои,
белее и на лунна светлина.

Не търся ни богатство, нито слава.
Живея просто, като на шега.
След мене ситни стъпчици остават –
да казват, че живяла съм. Сега.

струва ми се. Добра и спокойна.

да живее във вечно сега сред "тучна равнина". А защо пък не и в Лунната долина на Джек Лондон. Хубав стих, успокояващ душата. Поздрав, Елица!

Благодаря за проявеното разбиране.
Пожелавам ви успех по вашите пътеки!