Един ден може и да я забравиш,
но днес я възприемаш като чудо.
И всеки миг със Нея ти е празник –
като от сън вековен те събужда.

Обикна даже името й царствено –
разчете в него знака на съдбата.
Докосване като, свещено тайнство,
докрай изпепелява ти душата.

Приемаш я почти като светица
и вярваш във безкрайната й обич.
А тя е  някаква незнайна птица,
която търси свои хоризонти...

А тя е някаква незнайна птица,
която търси свои хоризонти...

Благодаря за прочита и споделените размисли...

Защото дори и същността им е всъщност само едно вътрешно име. Затова често оставаме разочаровани от факта, че очаквания и действителност се разминават. Мъдро стихотворение, Елица!

смислено, интересно, не обръщай внимание на злобата. Който и да те помпа, на мен лично добро ми прави, веднага те намирам и те чета. Бъди жива и здрава, и щастлива!

За читатели като вас си струва да публикувам, въпреки всичко...

Успешни дни!

разказ за мен в стих (:
хубав, хубав

Благодаря за топлото присъствие! :)