На малкото си пръстче го въртиш –
от суета и женско любопитство.
А в него никнат хиляди мечти
и заслепен, все повече залита.

Със младост и със хубост си богата,
но ти не знаеш, че на този свят
по-ценни са сърцето и душата –
отвътре те невидимо красят.

Един ден ще те срещне любовта,
ще отлетиш от него като птичка.
А той във безнадеждна самота
единствено след спомена ще тича.

жесток житейски урок, за жалост почти винаги неизбежен. Замислих се можем ли да приемем стихотворното ти предупреждение, Елица, в ролята на личен свой опит, но тутакси си отговорих с една мисъл на Конфуций: "Опитът е като фенер на гърба - осветява само изминатия вече път!".

Имам наблюдения по темата...
И съвсем не е неизбежно! :)