Защото си ме търсил сред звездите –
със свято име и с неземен чар,
когато ме намери, се запита
дали съм тази, дето си мечтал.

Не се съмнявай. Аз съм ти дарена
от влъхвите. И няма таен път,
по който да се отклониш от мене.
(Дори стихиите пред нас мълчат.)

Начало е. И не мисли за вечност.
Сега е важен сбъднатият миг.
Една любоов – и земна, и човешка,
в душите ни като дъждец ръми.

Ели.

Това са едни и същи хора...
Искам да знаеш, че коментар номер 7 не е мой. И това не е моят профил.

Прекрасни стихове пишеш!
Бъди здрава и щастлива!
Криси

Не се притеснявайте за мен, не обръщам внимание на клеветниците.
Само си губят времето...

Щастливи летни дни и много успехи!

Идва от дълбочина и е едно честно и красиво от поетична гледна точка, споделяне.
Чест ти прави, че пишеш така!