След тежките ти думи онемях.
Усещам те разнищен и отчаян.
И в мен приижда на талази страх,
че в нещо съм сгрешила, без да зная.

Уж двамата желаем споделеност,
а нещо неотменно ни дели.
И сякаш сме различни две вселени,
затуй от всеки допир ни боли.

Навярно трябва вече да приемем
фаталните различия във нас.
Един последен шанс ни даде времето.
Разминахме се. Не търси вина.

на примитивни мъже все духовните жени са им виновни. Максима.

че различието между двама души е най-добрата основа за духовното им общуване. Защото ако между тях има голяма близост, а не различие, общуването би приличало /ще го кажа колкото и грозно да прозвучи/ на мастурбация. Ала това твое стихотворение, Елица ме привлече не само със силата на стиха, но и с благородния си финал на опрощението!

Сърдечно благодаря за проникновения прочит и за изразените мнения.
Всъщност, когато има любов, и дизхармонията е поносима...
Бъдете обичани! :)