Живея те, какъвто си ми даден –
като усмивка и като сълза.
И всеки изгрев твой ми е награда.
Не чакам и не искам чудеса.

Светът е пъстър. Някои летят,
а други се опитват да проходят.
Пред мен се вие неизвестен път
и аз вървя с останалите хора.


Ще се опитaм да го променя –
грапавините му да поизгладя.
И знай, че няма да те обвиня,
ако се случи някога да падна.

Живота обичам смелите. И не трябва да сме алчни. На всеки ще се даде според нуждите му. Всичко излишно е ненужен товар.
Поздрави, мила Осичке!

си поставила. Успех.

Много сте мъдри...
До нови срещи!

казано е с максимална пестеливост и постигаш голямо въздействие, Елица. Финалът е много убедителен. Благодаря ти за въздействието!

за това активно твое присъствие напоследък.
И вече се страхувам, че може да те разочаровам...
Успешни дни!