Дори да вият вихри над земята,
дори от нямане да ме боли,
изгрява моят ден и във душата ми
най-топлият, най-светъл дъжд вали.

Изгряваш ти, далечен, неподвластен –
сияние на мрачен хоризонт.
Стопяват се контурите неясни
на моя вечно тъжен небосклон.

Изгряваш и залязваш със деня ми.
И аз те следвам – влюбена Луна.
Дори когато нищо друго нямам,
със мисълта за теб съм пак жена.

Прекрасно е.

По две причини. Невероятно изящество съчетано с невероятна категоричност. Това завладява.

Благодаря ти за това върховно и незабравимо усещане, Елица!

Благодаря ви за вярното тълкуване на текста.
Както и в другите ми любовни стихове, просто изразявам моето разбиране
за понятието "любов".

Пижелавам ви красиви емоции!