Не търся вече. Срещнах те, Любов.
И всеки ден по нещо преоткривам
във образа ти – и познат, и нов.
Такава остани, не си отивай.

Каквото имаш, даваш ми го в дар.
Не искам повече. И ти не искаш.
Доверие е нашият олтар –
пред него сме реални и сме истински.

Отминахме пустини и миражи,
намерихме зелена равнина –
в тревите й светлеят капки радост
на щедър мъж и влюбена жена.

С любов и напред.

Замисли ме твоя стих, Ели.
Всъщност Любовта е единственото нещо,
което неотклонно ни съпътства през времето
и пространството, като с всяко следващо
прераждане силата и въздействието и върху нас
се увеличава... Докато накрая се слеем тотално с нея
и самите ние се превърнем най-вече в Любов!
Благодаря за вдъхновението!
Оставям ти като поздрав и поетичен отговор
думичките, които се подредиха при мен
и те прегръщам топло през разстоянията! :))

Ели
_______________________________________

Моята забравена Колхида...

„Не търся вече. Срещнах те, Любов.”
Елица Ангелова

Пресрещахме се в не един живот,
красиви бяха наште пируети,
прегръщах те завинаги, Любов,
под погледа на вятърни комети.

Оставяше ми белези в кръвта,
във костите ми вливаше надежда,
със теб изпитвах страстно радостта,
която към безкрая ме отвежда.

Но вече тясна ми е таз земя,
аз искам да летя, да си отида,
отново пак да тичам по брега
на моята забравена Колхида.

А теб ще отнеса със мен,
в дълбоките космически предели,
светът ще бъде вечно озарен,
от мислите ти в звездното изгрели.

11.06.2017г.
Елица

Елица, ти си вулкан от чувства и извор на думи.
Имам нусещането, че постоянно преживяваш и гориш...
Аз съм повече мисловна и е ласка за мен, че стиховете ми те вдъхновяват.
Твоята нова творба е възторжена възхвала на любовта като свято човешко чувство.
Приемам посвещението с искрена благодарност.
Бъди вдъхновена и все така продуктивна
Щастливо и споделено лято!

Нека винаги Любовта те съпътства, Елица!
Слънчеви поздрави и от мен! :)

Браво- невероятно прекрасно е!