Ако те стигнат ранни снегове
и зимен студ се свие във душата ти,
от моите далечни брегове
една усмивка топла ще ти пратя.

Ще те усетя, ще те утеша,
ще те докосна леко, като вятър.
Душата се събира със душа –
през всички хоризонти на Земята.

Повярвай във  това и прогони
тъгата си и мрачните си мисли.
Преди да паднат есенни слани,
любов последна в теб да се разлисти.

Бял и надежден...
Поздравления!

Светли и споделени майски празници!

Чета си тихичко...
Пак си написала красиви и докосващи стихота, Ели!
Аз тези дни нищо че са почивни пиша съдебни решения
и определения за насрочване! :) При първа възможност
ще ти напиша някой поетичен отговор - стихотворните ти
размисли са вдъхновяващи! Топла прегръдка от мен! :)

Ели

пп: И красиво - споделен месец Май!:)

Трогваш ме с вниманието си. Вярвам, че ще напишеш много по-хубав стих и го очаквам
Светли и вдъхновени празници!

истинно!