"Ти поиска небе..."

Аз поисках небе – не за полет на птици.
Аз поисках небе-синева –
да го срежа на две с любопитни зеници
и да мина отвъд след това.

Да потъна във нови, неземни пространства –
сблъсък с облаци и ветрове;
да запълня в душата си всичкото празно,
дето вечно  към нещо зове.

Аз поисках небе – разярно и хищно.
Ти рисуваш над мене Дъга...
Как да слеем в едно световете различни,
как да тръгнем ръка за ръка?

много интересен стих за мъжкото и женското, за различията по между тях, за желанието за сливане... Хареса ми !!!

Благодаря за проникновения прочит и за хубавите думи!

Светло да ти е!