В градината ми облаче изгряло –
едничко сред зелените дървета.
Не облаче, а вишничката бяла
нощеска е разтворила цветчета.

И сякаш е нагиздено момиче –
привлича погледите, обещава....
По клоните й влюбен вятър тича,
листенца къса, белег й оставя.

Пилее ги като снежец последен –
върху запролетената земя.
А Слънцето се спира да погледа –
под облаци от вишнев аромат.

                

и ефирно красиво.

Много обичам да чета свежест и тук се радвам , че винаги я откривам...Поздрав от мен!!!

Хубав, топъл и образен стих, с ухание на пролет,
пълен с обич и надежда, красота!
За природата, с Любов!
***
Прочетох стиха и в „Стихове.бг“.
Радвам се, че и тази година имаш награда в конкурса „Белоцветните вишни“!
Ели, сигурен съм, че ще получиш и по-големи награди за твоята докосваща поезия!
Много здраве, радост и вдъхновение!:)))))))))

Честита награда, Роси!
Винаги си добре дошла, Ива!
Все така щедър и ласкав си, Сашо!

Весело посрещане на празниците ви пожелавам!

Много ми харесват!
Поздрави,
Криси- to4icata