Дъждът изми дървета и треви
и весел се оттегли по-нататък.
Сега над мене ведър хлад струи,
изпълва ми с очакване душата.

И всяко нещо сякаш ми говори –
на някакъв непреводим език.
Усмихвам се на птички и на хора.
Светът изглежда малко по-красив.

Така и трябва да бъде, с усмивка да продължаваме напред. Поздрав!!!

Винаги намираш добри думи, Момиче.
И нека само добро да те стига :)