Далече си. Планета ни дели.
Но аз до теб достигам като полъх,
а ти във мен като дъждец валиш.
И всичките сезони в нас са пролет.

Сега те виждам сладко замечтан –
събираш думи, стихове нареждаш.
Не искам повече да бъдеш сам.
Аз тръгвам. Ти излез да ме посрещнеш.

Щастливец.........)))

Стихо, по-нежно от роса!!!

И – до нови срещи тук. :)