Лoзата е разперила листа –
подобно нежни длани на богиня.
Събрала в гроздовете сладостта,
която някога ще стане  вино.

До края пие слънчеви лъчи –
за цвят, за аромат и нещо друго.
На устни виното ще загорчи,
но във сърцата ще налива лудост.

Със вино се кръщава всеки празник
и  много болки в него търсят цяр.
Лозницата протяга щедри длани –
напитка ти подава – Божи дар.

Има ритъм и добър изказ.

Оценявам думите ти и благодаря!
Честит Ден на независимостта!