Изстиваш бавно – като зимно слънце.
Лъчите ти не стигат моя ден.
И няма смисъл вече да те лъжа,
че още ме държиш във плен.

Не искам да те гледам как залязваш.
Очи затварям и ти давам път.
На изток нова светлина изгрява
и става по-красив светът.

Харесва ми похвата с Изтока, страхотен е!

Радвам се, че долови смисъла на финала.
Благодаря ти!

Народът казва: "Насила хубост не става!" Когато не е имало истинска любов по-добре е да търсим нова светлина на изток. Но "ново вино се налива в тови мехове".