Той е край и начало.
Весел. Тъжен... И горд.
От червено и бяло

Магията не е в цветята,
ни в песенния птичи зов.
Полазва тихо по душата

Сега ми е нужна най-хищната твоя прегръдка –
до кост да боли, да се свие във спазъм сърцето;
да чувствам как в мене животът на капки се връща

Не те упреквам. Щом си ме разлюбил,
върви да гониш луди ветрове.
Каквото е било, не е изгубено,

От влюбена лоза се ражда вино.
А после стига капчица една –
да лумне във сърцето най-невинно

С последни сили се катериш –
(избрал си недостъпен връх).
Прегазил норми и критерии,

Доведе Новата година –
както жених – невеста.
Запали печки и камини,